четвъртък, 29 декември 2016 г.

магична йога - пещерата с музиката

Тази сутрин се приготвих за разходка, която се провали, защото валеше. Седнах на компютъра да работя, ама... То в дъждовно време най-хубаво се спи...
Легнах си пак и си поспах добре. Все пак никакви половинчати работи. Сядам си, настройвам за работа и си спомних... 

Сънят... 
... Тръгнали сме семейно на разходка. Отиваме в пещера близо край нас, даже името и зная. Влизаме, но на входа се оказвам сама. Другите ги няма. Висока е пещерата, но пътеката прави завой и аз за малко да се откажа, защото е тъмно. Престраших се и направих още две-три крачки. Пред мен има светлина от един отвор на тавана на пещерата. Тръгнах и видях много хора напред и назад... Направих завоя и се оказах в голяма зала. Чувах музика и знаех, че това е пещерата с музиката, в която бях с Орела. Но нещо не беше съвсем същото. Да, музика имаше, приятна, даже имаше пейки за сядане. Оглеждах се и за завъртях около себе си. Видях, че  има и електрически светлини, към които тръгнах.
Попаднах в друга зала, където някакви хора, силно казано е оркестър, си настройваха инструментите и се учеха как се свири. Един показваше на друг как се свири с флейта. Звуците наоколо бяха скърцащи. Нямаше начин това да се чува в предната зала. Там музиката бе хармонична и приятна, а тук даже ме гони. 

Разочарована тръгнах да се връщам. Видях друг тунел, доста широк, а навътре разни сергии. Истински битпазар. Усетих отвращение, че нещо толкова хубаво са превърнали в пазар и уверено тръгнах към изхода. Все още срещам много хора. 
В първата зала пак се поспрях. Отново приятна музика и това е чудо - само на няколко крачки. Тръгнах окончателно, но се движех бавно. Край мен хората си минаваха, но забелязах, че един мъж забавя или ускорява крачките си според моите. Вървеше от ляво на около два метра от мен и крачка назад. Не му обърнах внимание, но после го погледнах - добре сложен мъж, на около 35-40, с нищо неразличаващ се от другите. С нищо, ама не съвсем, изглеждаше си готин.. Изведнъж ме хвана страх и си потърсих джобовете. Имах само ключове и портмоне, а в другия джоб нямаше телефона. Зачудих се къде е, но нали излизам, скоро ще видя семейството си и той не ми трябва.
Продължих спокойно напред. Аз си вървя и мъжът след мен... Излязох на горската пътека, сравнително широка, с малки храсти. Край пътеката имаше глог. Червените му плодове излъчват топлината на есента. Вървя си, а тайнственият мъж ме настига и заговаря. Вече не се страхувам.  Не знам какво говорихме, беше по-скоро като анкета - той пита, аз отговарям, но нямаше нищо притеснително във въпросите му. Преди да се разделим ми каза, че музиката в пещерата е била много приятна...
А аз си мислех, че само аз я чувах, защото всички бяха заети с пазара. Вече знаех, че и друг е чул и се е насладил на вълшебната музика. 
 
Усмихна ми се. Усмихнах му се...

***

неделя, 18 декември 2016 г.

усещане-спомен

Случи се миналата нощ, на разсъмване. Все още си спомням усещането и убеждението, което ме кара да се усмихвам и да ми става топло /не физически, де/. 
На разсъмване, тогава когато се разбуждах. Знам, че сънувах нещо важно и хубаво, но нямам никакъв спомен. Споменът и убедеността е, че там, в онзи момент, на границата на съня и будността, чувах музика, хорови песни. Това бе Ангелския хор... музика, която изпълва, завладява, повдига, сияе...
Все още много силно е това усещане-спомен в мен.


*** 

.

сряда, 7 декември 2016 г.

аметистът

Един аметист...
С минало...
И с бъдеще...

Историята....
Преди много, много лета... Когато студентстките стажове се провеждаха на изток.
По средата на студенството, в един хубав август, влакът ме заведе в Санкт Петербург. / толкова много може да се каже, но не това е важното сега/  Величество, емоции, вълнения, спомени...
И един аметист... Аметист, който ме плени...
И който дълги години си стоя кротко в шкафа. Все мислех, че е прекалено голям. Сега знам, че не му е било времето. 


Близкото минало...
Преди три - четири седмици, както си бях на бюрото, изведнъж станах и... си намерих аметиста. Сложих го и усетих, че точно това Е! Не знам какво Е, но е точно това.
И така няколко дни. Една вечер трябваше да го сваля. И така няколко пъти.


Настоящето...
От снощи пак е с мен. Защо? Защото трябва...
Знам, че Аметистът ще има и своето бъдеще...
Ще имаме общо бъдеще ;)


.