понеделник, 18 юли 2016 г.

мечта за бягство

В резултат на юнските жеги, с добавка на юлските, храстите на баира срещу прозореца ми изглеждат като през септември. Жълтокодовият северозападен хладен вятър при всеки порив донася песен на есенни листа. И странно силен аромат на есенни дни...
Успява да ми навее и такива настроения...
Не искам. Не ги искам сенните минорни настроения. Искам си лятото. Искам слънце и топлина. Съобразявайки се с предупреждението: "внимавай какво си пожелаваш", правя важното уточнение - топлина не значи адска жега ;)
Сега по същество. Не, че до сега не беше :)
Лятото ми е необичайно. Сякаш всички се сетили сега да работят. Що спаха цяла година? Аз, нали съм си отговорна, ще си свърша моята работа, но и ще си намеря време за моето лято.
Скоро се замислих, че "моето" лято от години не означава "море". До тогава не можех да си представя лято без море. Е, явно можело. Мисля, че не ми липсва. 
В момента моето лято има едно желание - тишина и градина в полите на планината. Сигурно с децата ще измислим и други дестинации за някой и друг ден, но основното е - градината. За съжаление все още имам само двата официално почивни дни за зареждане на батериите. Но все по-често усещам, че имам нужда от повече.
Обещавам си - скоро ще е! При първа възможност изчезвам :)

Сред градината, тишината, цветята, зеленчуците, плодовете, билките, птиците /имаме си домашни косчета/, катеричката /намерила лешника и май няма да остави за нас, както го е подхванала/, щурците, комарите, мухите /май прекалено стана/, слънцето и сенките се чувствам истинска, цяла, спокойна, доволна... С по-малко думи -Аз съм си!
Градът ме натоварва. То не е и кой знае колко голям град. Не мога, а и не искам да си представя ако е по-голям. Искам си бягството. Лятното. И вече е време. Скоро...
Сега ще слушам вечерната песен на градските жаби. И на вятъра белязан с жълт код и есенен привкус...
А в ранно утро птиците изнасят дооста приятен концерт за началото на деня. 
До утрото...

.

понеделник, 4 юли 2016 г.

за билки

Време е за билкобер... 
Е, той отдавна започна, защото билки не се берат само на Еньовден, а тогава когато им е времето.
Вчера си набрахме еньовче, жълт кантарион, камшик. Намерих си върбинка и бял равнец. Синята жлъчка все още не е нацъфтяла, та ще почака поне седмица.
Липата е изсъхнала, лавандулата и тя. Прибрала съм си петопръстник, цвят свирчовина, джоджен, мента, маточина, живовляк, салвия. Събрах си розови листа. Мисля, че ще са и ефектна добавка към всяка комбинация от билка.
Сигурно не се сещам за всичко прибрано. Тепърва ще събирам и още. В градината скоро ще нацъфти лофант. Ментата отново ще може да се бере. Видях пресни стръкчета маточина. Риганът е пред цъфтеж. Миналата седмица от градинския ми кантарион си залях с олио в бъркан и сега стои на слънце. Скоро невен ще огрее в градината и ще дойде време за мехлем.
Харесват ми тези занимания. Носят ми релакс. И със сигурност голяма полза. Поне знам от какво си правя запарки. Е, не е възможно всичко, което ми потрябва да си събера сама, но поне това, което мога...
Миналата година видях семена от ехинацея. Разбира се, че си купих ;) Оцеляха две стръкчета. И започна да цъфти. Наистина е изключително красиво. 

Жълтата комунига е започнала да цъфти. Мисля да си събера от нея другата седмица. Ще стане идеална възглавничка за лека нощ. В комбинация със хмел, четох, че било вълшебно :) Ще се пробва ;)
Харесва ми да експериментирам. Но винаги има една граница, която не бива да се прекрачва, когато в нещо не съм сигурна. Каквото и да си говорим, тук става дума за здравето ни. Но когато в нещо съм сигурна, а тази сигурност не е от една прочетена статия, се чувствам в стихията си.
Стихия... ;) нали?


.