събота, 23 февруари 2013 г.

тайната е...

"... Тайната е в летенето..."
Това е цитат от разговор във ФБ, който бе по един повод, но... понесе мислите ми в посоки различни.
Край нас всичко е полет.  
Всичко в нас се случва с летене.
Полетът е свобода. Свобода на духа. Духът освобождава телата от оковите земни...
Летим при всяко вдъхновение. Вдъхновение, което обзема неочаквано мислите ни, което насочва делата ни. Вдъхновението ни безкрайно да е... ни се иска...
Но нали безкраен полет е невъзможен? Крилата уморени почивка ще поискат. Да се приземим ще трябва... 
До следващия полет на душата...
Мислите ми бързат и да ги догоня не успявам. Дали ако в полет понеса се, ще уловя ги?

Де да можехме да задържим полета колкото и когато искаме...

.

вторник, 12 февруари 2013 г.

не е лесно

Жена да си...
Ами, не е лесно. 
Е, не се оплаквам или пък... да...
Напоследък ми минават разни мисли и размисли. Пътят ми до тук... До туй, което днес съм...
Женското начало, заложено в мен когато само клетка съм била,  осъзнато е след време. Има - няма някакви си двадесетина години. Следват още двадесетина, в които конкуренцията между жената в мен, майката в мен, домакинята в мен, кариеристката в мен се редуват и надделяват с променлив успех. 
Все ми се ще да вярвам, че майката е най-успяла. Но и все се питам - дали? Доказателства различни получавам... Вчера тъй, а днес е друго, утре трето ще е... 
Винаги съм слушала сърцето си. После разума. Но на детските очи, понякога обратно им изглежда. Не съм безгрешна. Надявам се, че любовта може да изправи някои прегрешения спрямо децата ми - смисълът на живота! Но дали успява... Или надеждите са ми напразни... Пак въпроси :)
Замисълът на картинката един е, резултатът друг. Според мен прекрасен!
Въздейства ми силно. Необяснимо е. И обяснение не търся... От ръцете на дете обично е... 
Замисъл, реализация, съчетания, преливане и палавите щрихи... докосват ме с особената гордост, че нестандартното в детето е запазено... Животът се нуждае от нестандартните идеи на младостта...
Все по-често чувствам, че не съм на нивото, което ми се иска. А има очакване. Но не мога да отговоря... въпреки, че искам... И се старая да се уча, дори да не ми личи. Понякога е трудно на суетата в мен да си признае, че не знае, че не може, че не разбира...И неадекватност в мен чете се... И следва спор, за който много съжалявам... 
Съжалявам, че уроците житейски нямат научаване. Не следват логиката на предишния урок... Колкото и да съм прилежна ученичка, все намира се къде да го сгреша... 
Жена да си... Ей, такова шарено е. Замисълът е един, резултатът друг е... Нали прекрасен любовта го прави :)
Жена съм...
Но първо майка съм... Така го чувствам...

.