неделя, 28 октомври 2012 г.

промяна... защото заслужавам

"Промени мисленето си и ще промениш целия свят!"
Не за първи път тази мисъл, в този или подобни варианти, е достигала до мен. 
Не за първи път ме е мотивирала да мисля позитивно. 
И ето го въпроса: Защо се налага нова мотивация? 
Защо позитивните мисли лесно се забравят? Не е ли по-лесно с усмивка да се мисли? 
По-лесно е с усмивка да се мисли! Ненужни са всички усложнения, които сами си измисляме. 
Е, признавам си, че си бях загубила позитивния дух... някъде си... Не ми беше добре без него. Усещах го, осъзнавах го... Надявам се да не е късно /"по-добре късно, отколкото никога"/, за промяната, която започнах в мислите си.
Защото искам света край мен да е усмихнат, ведър, оптимистичен, щастлив... Искам!
Затова промяната ще я бъде! Започнах я и е лесно. И усмихнато. 
И светът ми ще е по-хубав! 
Защото го заслужавам!

.

събота, 20 октомври 2012 г.

инакомислие

- Мислех, че думата инакомислие не те радва...
- Не мисли. Слушай си вътрешния глас...
...
Ами... инакомислие... различна дума е. Не е ежедневна.
Понякога много малко ни трябва, за да излезем от ежедневното, но дали не предпочитаме особената, измамна сигурност на ежедневието. Защо пък измамна? Защото лесно е да се повярва в някаква сигурност. Винаги търсим сигурност във всичко край нас. Вероятно имаме нужда от това. Но дали това не е твърде тънък лед за разходка...
Дали имаме кураж да помислим различно? Дали имаме кураж да направим крачка в пътека различна? Дали новата мисъл не ще ни усмихне повече? Дали пътечката нова не ще е по-слънчева?
Това е предизвикателството... Това е изпитанието...
Изпитание? Да, такова е. Изпитание на духа...
Душите ни са вечни... А колко често делата ни са свързани с духовните ни нужди? В деветдесет и девет на сто от случаите сме обсебени от физическото ни същество, от страстите телесни. А душата... Защо на втори план е вечното в нас?
В съботната вечер разни такива мисли ми се въртят из главата и тук се разпиляха... Въпросите са много. Не очаквам отговори да намеря сега. Те, отговорите, сами ще ме намерят. Дори и на незададените ми въпроси. Дори и на неосъзнатите ми все още въпросителни, които в мен витаят...
Инакомислие... Различните ми мисли... Харесвам си ги. Искам си ги. Въпреки, че във времето се променят. Вероятно е заради еволюцията на духа ми... ;) 
В очакване на новите ми различни мисли... стига за сега.
Лека нощ!

.

вторник, 16 октомври 2012 г.

вихри

Вихри на времето.
Вихри на мислите.
Вихри на чувствата.
Осъзнаване и себепознаване.
Картината... на дъщеря ми.
Когато я видях... знаех, че това съм аз.
Познах се.
И се поисках...
Усещането е...
Стига приказки. Излишни са.
Аз съм...

.