четвъртък, 26 януари 2012 г.

мисли

Снежен, бял, студен, зимен ден.
Най-сетне истинска зима. 
С много сняг. 
И разни мисли затрупани от снега.
Знам, дори от опит знам, че мислите са сила. 
Положителните... и отрицателните също.
Искам ги, търся ги... положителните. 
Защо ли не ми се получава?
Поне е бяло, чисто, свежо, пухкаво и красиво е.
А мислите... по-добре е да са си затрупани под снега.
Лека нощ!
Утре ще ги търся позитивните мисли из преспите...

.

неделя, 22 януари 2012 г.

за ново начало

При Петя прочетох мнооого оптимистична информация. За всички, които сме пропуснали или сме недоволни от начинанията си. 
Хубаво е да имаш втори шанс ;) 
С усмивка за ново начало съм. Е, то няма нищо съвсем ново. Но може да се нарече. 
Може би всяко подновяване на ентусиазма в някоя дейност може да се определи като ново начало. Изобщо не е необходимо посоката да е на 180 градуса. Може и на по-малко... или повече ;)
Утре започвала годината на водния дракон...
Тя и Глокси ни подготвя от известно време ;)
Нека е честита, вдъхновена и изненадваща! 
Да си я направим! Каквато си я искаме!
За ново начало...

.

събота, 21 януари 2012 г.

пътят на жената...

Ражда се - дете е.
След десетина години - започва да се оглежда. Усеща и вижда промяната. 
Осъзнава се - жена е...
Ражда първата си рожба - още едно осъзнаване - жена е и майка е...
Децата порастват, извор на радост и удовлетворение са.
Духът е в разцвета си. Вече знае и може толкова много. Научила е уроците си. Дори търпението е сред положителните й черти. Усеща мъдростта в мислите си. Уверена и спокойна е.
Но... 
Един ден... осъзнава, че лудостите, които я обземат са малка част от бурята, която хормоните й спретват. Като преди тридесет и пет години. С една много малка разлика /чувството й за хумор не винаги е разбрано.../ - сега процесът е обратен.
Времето е неумолимо. Идва и осъзнаването - тялото вече не слуша... Защо се събужда сред нощ изгаряща от огън. След минути всичките завивки не стигат, за да стоплят тялото... и душата изплашена. 
До вчера владееща се, днес е различна. Моменти сълзливи, редуващи се с безпричинен смях, а после и безразличие се появява.
Страхува се...
А уж умна е жена. Не малко е прочела, убедена е, че животът не е до тук. Знае, че това е само път, който ще се мине, неизбежен е. Знае, че позитивен поглед трябва й. 
Това е разумът. Рационален, подреден и ясен.
А страхът е чувство. Ирационално. Дори е хаотично.

И това ще мине...
А тя жена е...
И ще бъде...

.

събота, 7 януари 2012 г.

в зимата

Обичам зимата, когато има сняг. Много сняг. 
А днес е... нито сняг, нито дъжд.
Понякога в дните зимни ми идва муза в кухнята и имам вдъхновение да свърша куп неща. Идеите какво да сготвя ме засипват, но... и бързо се изчерпват.
В себе си намирам доста нетърпение и припряност. И двете качества не са от положителните. 
Бързо с ново нещо се захващам, но и бързо ми се иска да го свърша.
Точно сега искам повече спокойствие за духа ми нетърпелив. Имам нужда да завърша някои неща започнати отдавна и не толкова отдавна. 
Сега ще се оттегля с рейки от суетата на деня, а утре... 
Ще го видя скоро ;)

.