четвъртък, 30 юни 2011 г.

вярвам на мъдростта в себе си

"Вярвам на мъдростта в себе си" - една от мощните мисли за живот на Луиз Хей. А после продължава - "Във всеки от нас има място, където сме изцяло свързани с безпределната мъдрост на Вселената. Там са всички отговори на всички въпроси, които ще зададем някога. Научете се да вярвате на вътрешния си глас.
Утвърждение: Докато се занимавам с делничните си задачи, вслушвам се в напътствията на вътрешния си глас. Интуицията ми винаги е на моя страна. Вярвам, че тя винаги е с мен. Аз съм в безопасност."
Срещата ми с книгите на Луиз Хей бе преди около четири - пет години. Или пък вече да са седем-осем... Впечатлих се. В момента, в който прочетох първата "Излекувай живота си", разбрах, че точно от тази книга имах нужда. После съзнателно потърсих и други нейни книги. С времето се отдалечих от тях, но знам, че там, в библиотеката ми има едни четива, които в необходим момент ще ме намерят пак. 
Преди два -три дена отворих секцията и... посегнах точно към тази книга... Не, не знаех какво търся. Знаех само, че трябва да отворя шкафа. Книгата ме намери... 
Тук, в Среща с духовното, има чудесни извадки от мислите на Луиз Хей. 
Може би за всеки идва момент, в който има нужда от подобно четиво. Четиво е твърде обикновена дума, за това, което прочетеното може да донесе на една душа, имаща нужда от посока...
Оставила съм интуицията си да ме води когато посягам към книгите. И вече не греша в избора. Не веднъж съм искала с разума си да прочета нещо. Ами... не става и не става. Книгата се мотае край мен, по маси и бюра, по дивани и спални, но... си стои неотворена или ако е отворена е неразбрана и трудна. А после, когато вътрешният глас я пожелае... всичко е различно - и разбрано, и спокойно, и осъзнато...
Та, така е и сега...
.

неделя, 12 юни 2011 г.

сълзите

В роса е окъпана... роса от сълзи...
Колко често сълзите са преглъщани... Колко пъти не успяла да ги скрия... 
Сълзите слабост са, но без тях животът немислим е. 
Когато сълзите си скрия се радвам, че съм успяла. Но дали е повод за радост това?
Неискани и неочаквани се леят в други дни. Наглед са без причина. 
Но нима страховете в мен са винаги без почва? 
Искам да съм позитивна и с усмихната душа. Понякога успявам. Друг път пък не.
Животът, явно, трябва да приема.  
С всичките му завои и криволичения... 
С плюсовете и минусите... 
С усмивките и сълзите... 
С миналото и бъдещето...

.
.

събота, 11 юни 2011 г.

щастието... днес

Едни мисли ми се въртят напоследък...
Разбира се "случайно" и публикации в нета водят към същите размишления...
Щастието... търсим го цял един живот. Търсим и все го отлагаме. Ще сме щастливи утре, когато пораснем... когато ще сме самостоятелни... когато създадем семейство... когато дойдат децата... когато пораснат... когато получа онази работа... когато отида там... когато...
Щатието... утре...
А то, Щастието е Днес! Тук и Сега!
В моменти на прозрения и осъзнаване се заричаме, че ще сме щастливи днес, че пътят ни в дните, нашите малки избори, усмивките ни - това е нашето щастие.
И това е лесно... понякога. Защото в друг ден... но не е това, което сега ме вълнува. То е друга тема.
А днес е лесно...
След приличен сън и ранобудно утро, осъзнаването, че било е и по-зле, днес ми носи усмивка и желание за щастие.
Обещавам си, че днес ще се усмихвам повече. Ще се усмихвам на малките неща. Не ще позволя на ежеднвените детайли да ме помрачат. Достатъчно са сиви облаците вън. Ще се усмихвам и защото знам /добре е да си го припомням по-често/, че малките неща са градивните частици на по-големите. Онези по-големи и по-големи, които искаме да имаме.
И ако днес усмивките са с мен, /а защо да не са?/ ще породят поне още една у някоя настинала душа...
Много е лесно да стесним хоризонта си и да не виждаме това, което имаме. Логични са тогава и оплакванията, че сме нещастни. Но когато отворим сетивата си и пожелаем да видим богатството в нас и с нас... Щастието е тук. Един поглед ни дели.
А аз пожелах да видя моето щастие... В такъв момент, освен за благодарност към съдбата си, други мисли нямам.
В утрото, наглед неоптимистично, аз поемам в пътя си към щастието мое.
Щастието днес... Щастието в мен...

.
.

неделя, 5 юни 2011 г.

време за равносметки

Има времена, в които често си правим равносметки. Вадим на масата плановете, изпълненията и започваме едни оценки...
Нова година е задължителен момент. Вероятно почти за всички. Добри времена са и смяната на сезоните. Месечните равносметки са доста чести, май за това не са предпочитани и актуални. Имаме си и седмични, но и тяхното значение и влияние върху цялото не е голямо.
Накрая са дневните, по-скоро вечерни. Може би са най-важни, макар и най-малки по влияние. Малки, но нали казват, че малките камъчета преобръщат колата. Както и - какпка по капка, вир става...
Други периоди и подходящи времена за подобни размишления, обещания, оценки и преценки са годишнините. Избор има - от завършване на степен на образование, от встъпване в брак /сега, когато доста хора не правят тази крачка - губят това като възможност ;)/, от ден на запознанство...
И още един много подходящ момент - рождения ден... Всеки си го има и едва ли го пропуска, за да се замисли какво е направил, какво е искал, какво може да направи...
Забелязала съм, че колкото се натрупват годините времето за размисли около датата се увеличава. Дали заради увеличаващия се житейски опит или заради опасенията, че времето лети и малко остава... Не знам колко ми остава, никой не си знае. Ако има знаещ, то той е далече и точно тази информация си пази в тайна...
Затова сега на мен не ми остава друго, освен навреме да се захвана с мислите си за преценки и оценки. Планове прецизни пак да си изготвя. Сетне ред е на подробно ръководство за действията неизбежни. От рано започвам тази година, с надежда времето да ми стигне...
Когато в ден съдбовен се събудя да не се лутам, а да зная от къде да я захвана...
;)

Снимката е оттук.
.
.

сряда, 1 юни 2011 г.

женска тема

Една женска тема. Не е красива.
Но е част от всяка жена. 
За всяка е различно. Но темата в един или друг момент става много актуална. 
За късметлийките, темата в началото е с няколко часова продължителност всеки месец. После става ден- два. Няколко дни в месеца...
Няколко ужасни дни ПМС /предменструален синдром/...
И ако преди ужасът е бил на физическо ниво, след време е на емоционално ниво...
Емоционалните бури в тези дни са несравними с никоя природна стихия. Надминават по сила всеки дъжд и ураган. Мартенските промени на времето, най-често приписвани на женския ни нрав, са нищо в сравнение с ежемесечните настрояния, променящи се на  всеки час, понякога и на минута... 
Всяка дреболия, вчера отмината с усмивка и мъдрост от позицията на житейския опит и годините, днес може да доведе до потоп от сълзи, до вихрушка от необясними страхове...
След час отново слънце е в душата женска и дъгата цветна  с палитрата от чувства си рисува.
Но след още два... кой ли ще се наеме да предскаже... Това е мисия невъзможна.
Когато буря се е разразила в душата женска, спасението само е едно. Да си по-далеч от нея...
Но кръг магьосан се заплита, тя търси теб, своя най-близък и любим. И невъзможности от тебе иска. А ти изнервен си от хленченето женско,  бързаш да се отървеш... 
Тогава в нелогичност, облечена във страхове, душата се самотна чувства, нелюбима й се струва, че е вече...
След час е прояснено, даже в женски разум /да не вярваш как/. И готова е с извинения да те затрупа, и искрена е тя до всяка клетка. Съжаления за думите изречени и за направеното преди час... Но нищо се назад не връща и вина в душата й остава. Това е повод за следващата буря... Кога ли? Само ти почакай... 
Ред сега е на спокойствие и на смиреност. Сговорчива е и тъй разбрана. Сега е тя жена-мечта. Зарадва ли се... Не бързай, провери й календара... ако ред е на кръгчето червено, късметлия си, размина се и този път онази буря, дето няма да изтраеш ;) Но ако кръгчето е утре или вдруги ден... съчувствие предлагам само... с търпение се зареди...
Осъзнаване и обещание да се не повтаря таз истерия, не помагат много в тези дни. Понякога се питам лудост ли е, що ли... Нима това съм аз, жената сигурна и уравновесена, знаеща и можеща в дните свои, владееща се в ситуации даже невъзможни? 
Добре, емоционална съм, чувствителна, но това лудост не е. В нормалните ми дни емоционалността ми е част от същността ми. Прави ме различна, а може би и интересна...
Обаче... в тези два-три дни когато... Защо са толкоз дълги? И болката защо е толкоз силна, на моменти е и непоносима... 
Страхувам след дни подобни да не те загубя... Теб, когото съдбата в дар ми даде... Някога дали и аз ще бъда твоя дар...
Страхувам се... помогни ми, моля те... Не трябва ти да правиш нищо. Да зная само, че има рамо, на което аз да се опра. Да знам, че има две ръце, които в прегръдка ще ме стоплят... Това ми трябва в тези дни, когато страховете ме подгонят и говорят ми, че съм сама...
Страхувам се да съм сама...

И да уточна за край. Това е опит от моите дни, с моите усещания. За всяка друга жена ще е различно.
Такива сме си - различни, непредсказуеми...
Драги мои гости от мъжки пол, моля ви не се плашете, не обобщавайте. Просто ни приемайте... Ние се променяме и имаме нужда от вашето рамо и да поплачем и да се опрем...
Мили дами, всички минаваме или ще минем през това. Желая ви да е по-леко!

.
.