събота, 30 април 2011 г.

за дребните неща и за още нещо


От няколко дена мислите ми са превзети от, меко казано, особени настроения.
Знам, че за да се чувства човек щастлив, понякога е нужно съвсем малко. А друг път - толкова много, че е по-лесно да се предаде в прегръдката на самосъжалението, а това е само на крачка от нещастието.
Опитвам се да намирам усмивки и радости в дребните неща край мен. Но сякаш чувствам, че това не ми е достатъчно. Тогава искам още, и още... Но от къде? От кого?
В такива моменти губя увереността и сигурността си. Ставам несигурна, нервна и не мога да се позная.  Хилядите знания за самоконтрол, за освобождаване от стреса, за владеене на емоциите, са безполезни в такива моменти.
Май много чета... Дали не е време да си напиша умни мисли на един лист и само тях да си чета сутрин и вечер? Да кажем, за месец и да видя какъв ще е резултата.
А сега отивам да се слея със земята. Да легна в тревата, да почувствам как ме привлича... и няма да мисля за нищо... абсолютно нищо...
.
.

четвъртък, 28 април 2011 г.

жена в дъжда

Днес дъждовно е. Не е моето време. 
В такова време ми е сълзливо и тъжно дори и без реална причина.
Днес снимката на Драго  ме насочи в други мисли. И ми харесват ;)
Дъждът измива, чистота е и невинност. Вълшебни капчици пречупват светлината и дъга рисуват. В сърцето на цвета живителната влага пазят. 
Днес цвят почувствах се. Изкъпан и поен с живот. Капчици дъждовни отразяват погледа искрящ. Поглед, който ме издава, че щастие намирам в дните. За да намеря, трябва и да търся. Търсенето е процес безкраен. Търсенето е процес на отдаване, на подаряване... за да намериш, за да получиш...
Въпреки мрака и студа навън, в душата ми е чисто и светло. Мислите ми, пречупени през капчиците малки, усмивки си намират и обещания за цвят и нежност. Обещанията сбъдват се като мечтите, щом повярваш в тях и ги приемеш в сърцето, преди да са при теб.
Вярвам в своите мечти...

Благодаря на Драго, че ми позвили да използвам вдъхновяващите му фотографии, за да изразя своите настроения!
.
.

вторник, 26 април 2011 г.

въпроси

От пролетта ли е? От годините ли? Луната ли?
Причини мога сто да си намеря, но дали ще е истината в тях?
Напоследък ми е... размишлително. Дума няма такава, нали? Логична е. Когато се усмихвам казвам, че ми е усмихнато. А когато размишлявам - размишлително ;)
Какво пък толкоз има за размишления ли? То, и аз това взех да се питам. Все едни такива мисли... хем смислени, хем объркани, после нови и пак на старите се връщам...
Мисли и въпроси, и страхове в мен се гонят и надбягват. Все по-често се питам - с какво закъснях, какво пропуснах безвъзвратно? Наистина ли е безвъзвратно? Какво да направя, как да живея, за да не пропускам повече нищо важно в живота ми? А всъщност, кое е важното за един живот? Отговрите са много, всички те са верни. Но все остава едно усещане, което гложди, че един въпрос ми се изплъзва. Животът мой е. Но даден ми е от други. На свой ред, аз давам живот на други. Животът е едно безкрайно съобразяване с другите. И къде в цялата история съм аз? С моите си най-обикновени желания. Защо до сега не питах се това? Защо всичко бе наред? А днес въпросите валят... Защо искам да разгранича аз и други? Нима това възможно е? Ако нараня и друг боли го, дали щастлива съм аз, макар изпълнила желанията свои? Защо не виждам решение, в което и желанията да са реалност и да няма болка за никой? Толкова ли много искам?
Щастие... какво това е? Дефиницията 'де да прочета? А урокът кой е, за да го науча?
Въпроси... въпроси... Отговори  в мене няма...
.
.

сряда, 20 април 2011 г.

да опознаеш себе си

Раждаме се и от първата глътка въздух започваме да опознаваме света около нас. От време на време откриваме нещо и от себе си. Но вниманието в нас не задържаме за дълго. Заети сме да търсим и да научаваме за всичко, което е извън нас. Интересите с времето се променят, други стават по задълбочени, но пак всичкото ни внимание е насочено навън. Навън - при света около нас. Около... 
Много рядко намираме време, а и желание, да погледнем навътре. Навътре - в нас, в същността ни. А и когато все пак отправим поглед, бързаме да го отместим. Дали защото видяното не ни харесва или защото не сме успели да разберем видяното... 
Дарени сме от природата с невероятен дар. Интуицията ни. Много често, заради всичко, което сме учили и научили за света около нас, предпочитаме да се доверим на онова, което смятаме за безгрешно - разума си. Не чуваме онова тихо гласче в нас, което нашепва най-вярното решение. Това гласче е гласът на нашата интуиция, която с времето, с годините, несъзнателно сме се опитвали да заглушим. И се опитваме...
В един момент, обаче погледът насочен в нас се спира. И даже се замисля... И нещо сякаш чува, но гласчето толкова е тихо... Разумът тук не е на почит, неговото присъствие е повече от непрепоръчително. Тогава, подсъзнанието е в своята стихия. И гласчето в нас набира сила и тук момента е да чуем и да му се доверим. То не греши. Можем само ние да сгрешим, ако разумът оценка дава...
Да опознаем себе си... мисията е възможна. 
.
.

понеделник, 18 април 2011 г.

събуждане

"... Пожелавам:
На вас, Жени, да събудите вътрешната си амазонка, да приложите нейната мъдрост в живота си и да усетите радостта, удоволствието да сте Жени-Жрици!..." 

"Но имало ли е амазонки тук, край Дунав? Писмените свидетелства са малко, но има обилен материал в легендите, обредите и песните на народа ни. В митовете за богините на траките е запазен спомен за помощта, оказана от амазонките на местните жители в чисто женските дейности (предене, тъкане), в култивирането на растения и във военното изкуство."
Книгата на Галя Маджарова "Отново Амазонки", макар и отдавна четена, продължава да ме праща в размисли в някои особени дни.
Дни... като днешния.
Днес е ден особен, защото усещам радостта да съм жена. Жена, която е събудила вътрешната си амазонка. По-скоро събуждаща я. Пътеките към това събуждане не са една и две. 
Според легенди, наследничките на амазонките са били лечителки, баячки, нестинарки, помагащи на родилките и жените...
Не мога да определя точно от кога е интереса ми към билки и треви, към здравословен начин на живот, към пътищата за духовно осъзнаваме и самоопознаване. Най- вероятно е някъде, където е границата на детето и жената. 
В търсенията си, в опитите си, някъде по пътя си, из лабиринта на житейските си проблеми и решения, съм се чувствала на моменти, че съм на точното място, в точното време, на моята си пътека. 
В недалечното отминало време се срещнах с рейки. Пожелах ги. И ги имам. Осъзнавам с времето, че изборът ми е правилен. Освен вълнуващо е и полезно за мен, за близките ми. Чувствам се полезна и аз. Осъзнаването на енергията рейки е особено усещане, което променя и мен към много по-добро. Мисля, че съм по-внимателна и по-чувствителна към другите. Сякаш разбирам по-добре ситуациите, през които преминавам. Обръщам внимание на малките детайли, които правят същността на нещата. 
Разбира се рейки не е всичко. Но рейки е част от мен вече и то само положителна. А днес - рейки е част от най-близките ми и се радвам, че го направих за тях. 
Не знам всичко, не мога всичко, в началото на своя път съм. Дори преминала през всички нива на рейки, усещам и знам, че рейки се учи не за ден - два, месец,  година... Всичките тези нива са началото на един вълнуващ и изпълнен със светлина път. Като казах светлина си спомних, че едно от невероятните и силни усещания при настройките бе светлината, която ме изпълваше, и дъгата... Усетих дъгата в най-необяснимото усещане. Най-вълнуващото е, че това ми дава възможност да усещам своята интуиция. Интуицията си възприемам като моята най-истинска същност. Все по-често си давам сметка, че това е най-верния ми глас. Особено и вълнуващо е осъзнаването на интуицията. И момента, в който й се доверя... 
Няма да забравя първото си възхищение от срещата с рейки - препоръката да се слуша интуицията. Тогава не бях сигурна дали ще мога. Оказа се, че много лесно. 
Такива мисли на събуждане ме владеят. Денят, сега започващ, ще се опитам да осмисля и да използвам за добро. Със светлина и любов в мен и край мен ще е лесно.

.

събота, 16 април 2011 г.

може ли да е истина

Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг.
Днес разхождайки се почти безцелно из нетпространството попаднах на този цитат. Дадох си сметка, че твърде често напоследък, срещам подобни внушения. Знам, че това наистина действа. Едни мънички доказателства имам дори от личен опит.
Тук възниква и въпросът, на който не намирам отговор. Защо след като знам и съм видяла, дори усетила лично положителния резултат /не само в случая за положителните визуализации/, не продължавам по същия начин. Не, тук не става въпрос, че нещо се е изчерпало или ми е омръзнало. Защото и такива случаи има. Тук е друго.
Не го разбирам. Като нещо "напук" да направиш на някого. Но защо, след като това съм аз, а играта "напук" никога не съм харесвала и не съм искала да играя. Явно имам много още да уча от живота.
Вероятно не съм най-упорития човек, едва ли ще съм и за пример, но ще продължавам да опитвам. Ще опитвам с надеждата да успея. Ще отчитам като успех, не онзи големия успех, който ми се иска, а всеки мъничък успех. Тези мъничките успехи ще изградят като пъзел онзи големия, който желая.
Обещах си нещо. Да изразявам благодарността си и за най-малкото нещо. Не, че до сега не съм, но със сигурност има неща, които наглед дребни и незначителни не са получили моята благодарност. Ще се опитам да забелязвам всеки дребничък повод за усмивки.
А сутринта като отворя очи ще си представя онова, което е твърде хубаво, за да е истина. Ще го видя много истинско и ще го правя винаги, по всяко време, докато стане истина. 

снимката е тук.
.

капризи или...

Не искам за себе си много. 
Другите на първо място, по-често са, за мене.
Харесва ми, чувствам се полезна. 
Може да е дълг или пък желание.
Но щом го правя, значи съм го поискала с разум или със сърце.
И го правя всеотдайно.
Но...
Като капризно цвете съм понякога.
Угодия няма...
Като се замисля, то капризите не са за личната ми облага. 
Най-често искам до полуда за друг нещо да направя.
С много обич във сърцето.
Всичко, с обич сътворено е по-доброто.
Капризна казах, че съм... дали знам какво каприз е?
.

петък, 15 април 2011 г.

настроения на жена

Днес ми е... женско  ;) То май ми е такова цяла седмица.
Ей, такова едно...
Вдъхновения вчера ме обзеха. Днес съм с червени кичури в косите и с къдрици подредени... Пламъче закачливо в очите ми блести. 
Дали виновна пролетта е?
Нетърпеливост в мен напира, като цвят на ябълка, да разцъфти  гласи се. 
Стихията във мен извира, с реката пълноводна са в комбина. В дъжд и слънце настроения менят се и заливат ме със цвят от теменужки и зюмбюлен аромат.
Април събужда в мен женските ми настроения. Променливи са като дните пролетни. Закачливи, цветни и уханни са, като онзи храст в парка...
Настроения... на жена.
.
.

неделя, 10 април 2011 г.

жена съм - майка съм

Днес, майката в мен бе щастлива и горда.
Бях на родитело-учителска среща, на която само поздравления чувах за чудесното дете, което имам... Предишната среща бе в началото на учебната година и учителите все още не познаваха децата, а днес... На мама детето, вече се е доказало... Такова удовлетворение и гордост почувствах. Да, нескромно е, но наистина усетих гордостта в себе си.
От както се помня съзнателна, съм искала да имам деца - много и да бъда добра майка... Да, имам децата, но не винаги съм сигурна, че съм добрата майка.
Днес почувствах удовлетворение, че съм успяла, все пак, в нещо.
Лесно е да се роди дете. Въпреки желанието ми за деца, след първото раждане бях изненадана и дори уплашена от отговорностите пред мен. Радвам се, че преодолях страховете си.
Сега знам, че най-важното е децата да усещат, че са обичани. Всъщност винаги съм знаела и съм се опитвала да правя така, че да усещат обичта ми.
Днес майката в мен ще заспи удовлетворена, със сладка гордост в душата.
Лека нощ!
.
.

събота, 9 април 2011 г.

да отгледаш цвете

Да отгледаш цвете - изглежда лесно.
Да откъснеш цвете - още по- е лесно.
Понякога засяваш нещо, просто ей, така. На шега или дори и без да искаш. То пък избуява, но не винаги е туй, което си очаквал. 
Понякога подготвяш се от далече. Чел си много, избор си направил, условията най-добри осигурил си, семената са елитни даже. Засяваш както пише в книгите дебели, поливаш, чакаш и малко му трепериш докато очакваш. Резултатът не е тъй, което си очаквал...
Скромен опит имам... Семето засято с много обич, с грижите навреме, израства силно. С цвят ни радва, даже и да върже плод, а сетне семената му в бъдещето ще пренесат любовта, с която е отгледано.
Да откъснеш цвете... не много смислено ми се вижда.  Да откъснеш, да прекършиш, да пречупиш - с това отнема се живот. Красота, сътворена от природата...
Обичам да се докосвам до природата, да се отдавам на миговете, в които мога да се слея със нея. Необходимо ми е, за да оцелея в ежедневието на делниците. 
Днес говорих с приятел по телефона и той ми каза - добре е, че има това място /където съм днес/, където да ходиш да се зареждаш. Да, без това място не бих могла да живея. Може да е за час-два дори в края на седмицата, но трябва да дойда. Имам нужда. Не мога да живея в лудницата на голям град. И макар да живея в малък, и това ме натоварва.
Предпочитам да се разхождам в градината, да се радвам на цветята, да правя снимки... Сега е толкова красиво. Не изпитвам потребност да бера букети.  Миналия ден набрах букет... изпратих го... на един гроб...
Утре, всъщност вече е днес, ще засея роза. Не устоях на цветната картинка и си я купих :) Ще стане храст. Трябва да е бяла с нежно лилави отенъци. 
Защо лилава? Наистина не знам, хареса ми. Може и да не е толкова странно. Улавям се, че често мисля в лилаво. Каква ли лудост ще е туй  ;)
.
.

четвъртък, 7 април 2011 г.

суетата и жената в мен

Жена съм. Суетата си е част от мен. Няма смисъл да отричам. 
Пролетта навън ме предизвиква да се променя и аз. От промяна винаги има нужда.
Ето, искам да съм по-засмяна. С онази, усмивка от сърцето дето идва. Искам да съм по-елегантна. Лекота и грация да личи край мен. Пролетта събужда нежност в мен, която искам да раздавам, да предавам и да заразявам с нея.
Дали ще намеря съвършенството във мен, което ще ми позволи да се отдам на своите роли? 
Нещо  в мен променя се в последните години. Надявам се е за добро. Виждах себе си като съпруга, като майка, като дъщеря... Към днешния ден усещането осъзнато е за цялост.  Аз не съм нито дъщеря, нито майка, нито съпруга... Аз съм всичкото в едно и още друго.  Аз съм цялото. Просто съм жена.
Дали добра съм или не, другите го знаят. Сега се опознавам, със себе си на среща във нощта. Сега разбирам /поне така си мисля/ силата във мен, която нося. Искам с тази сила, промяна да направя покрай мен в живота си.
Силата ми, слабост е понякога. Слабостта ми всичко е, което трябва ми в друго време.
На среща тази нощ съм със същността си... на Жена...
.
.

сряда, 6 април 2011 г.

тъмнина, светлина и малко мисли

Днес Надинка ми е била на гости и ме замисли с коментара си.
Ако всичко край нас е прекрасно, дали ще го знаем? А ако всичко е ужасно - дали знаем, че е такова. 
Някъде съм чела доста на тази тема. Наскоро попаднах на един разказ за Алберт Айнщай. Не знам колко е истински, но бях впечатлена от изводите. "Студът е липса на топлина; Тъмнината е липса на светлина; Злото е липса да добро / Бог / Божията любов...
Несправедливостите край нас са липса на справедливост...
Какво можем да направим ние? - Предполагам много.
Снощи дочух от работещия телевизор разсъжденията на един политолог или нещо подобно. Задържа вниманието ми за около минута. Каза, че сега очаква жените да се активизират и да вземат нещата в свои ръце. Само така България щяла да се оправи. Както много пъти до сега в трудни моменти жената се е справяла и сега й било време... 
Далече съм от разни феминистки настроения или противоположни такива. Но се замислих за нещо. Може би този човек имаше право донякъде.
У жената е генетически заложено да бъде майка. Да отгледа и възпита децата, които са бъдещето ни утре. За децата си, майката е готова на всичко - на безсънни нощи, на дни, без умора да признае.
Май се отвлякох от началните си мисли. Или пък не съм.
Мислех си за правенето ни за един по-хубав живот... Можем. Много можем да правим... ако искаме...

.

задачите на живота

Задачи обичах да решавам в училище. Математиката бе любимият ми предмет. Там усещах силата си. Бях в свои води. Най-естественото и най-очакваното бе да кандидатствам с математика. Очаквания и желания се смесваха и преливаха. 
Животът си върви по пътя свой и в някой светъл ден, нещо в мислите проблесва. 
Жена съм, с роли не една и две. Задачите пред мен са нови, от живота. Няма теореми, нито аксиоми. Има дадено и търси се, но доказателството няма го. Да се доказва често е ненужно. Няма смисъл от това. Решенията някога логични, днес без логика са. 
Питам се, къде отиде нюха ми към най-лесното решение. Къде е нестандарното решение, което вдъхновява други след това...
Днес пред някои задачи съм безсилна. Условието сякаш не достига. В други търси се го няма. Накрая - пъзелът не се нарежда, нещо все му липсва.
Задачите житейски са на дневен ред. Понякога мечтая си за синус и паралелепипед, за вписана окръжност и тригълник на Питагор. 
Днес в задачата се пита - колко са сълзите у една жена? Нима с безкрайността граничат?
.
.

вторник, 5 април 2011 г.

силата на жената

Вчерашният коментар на Емо е първия ми. Провокира ме и порових малко за Фридрих Шилер.
Прочетох следващия стих и останах без думи. Усетете го и вие:

Силата на жената

Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
      Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
      Ала жената владее - и нека! - единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
      Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.
Истински властна е само женската хубост в жената:
      Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

1796

„Силата на жената“ от Шилер, в превод на Венцеслав Константинов
текста е от тук.

.

понеделник, 4 април 2011 г.

понеделник

Понеделник е.
Делник е. 
За мен е малко по-различен от другите делници.
Днес си мисля колко роли ни се налага да играем в живота си. Налага се, а някои са избор наш.
Дъщери сме, съпруги сме, майки сме, домакини сме. Приятелки сме, колежки сме, любовници сме. Доста може да се изброи.
За всяка роля не винаги сме подготвени. Ролите преливат от една в друга. Трябва да жонглираме понякога не с две дини, а с много. 
И аз си имам ролите. И вдъхновенията за тях. 
Днес съм повече домакиня и майка. Нищо, че денят е делник. Това е мой избор. За час бях и колежка, след час ще съм пак. 
Аплодисментите за изпълнението на ролите ми са различни. Ометеният обяд... значи е бил вкусен - домакинята е успяла. Превод по банковата сметка - колежката си е свършила работата и това е похвалата. Усмивки и безгрижност на детските лица - майката е щастлива...
Понеделник е. Ден като другите, но и по-различен. 
Обичам известността и планираността. Но повече се радвам на изненадите. Разбира се, на приятните. Имам очаквания и за такива. И ще поработя по въпроса. Все пак, ако господ иска да ми поднесе изненада, нека му дам възможност. Ако бездействам, няма начин да се случи. 
Половината от деня е пред мен.
.

неделя, 3 април 2011 г.

в неделя - мързеливо

Неделя е.
Сигурно не съм единствената жена, на която й се приисква в някоя неделя да си поостане в къщи без работа, без неотложни задължения. Да си прекара един спокоен, малко мързелив ден, в който да си прави всичко, за което се сети. Да не е необходимо да довършва започнатото, да поспи без да гледа часовника, да погледа филм, да чете поне пет книги. И ако може, просто да не става от леглото.
Да си призная - такова ми е. Искам си ден за мен и си го правя.
Събудих се рано за неделен ден. Освежаващ душ, пижама, която не й личи, че е такава /поне така си казвам/. Чаша вода - нали знаете, колко е полезно да се пие вода, от оная - обикновената. С желание да се поглезя - самомасаж с ароматни масла. Розова вода за лицето - на мен ми действа много освежаващо и усещам, че кожата ми е доволна от това. Като задължително следствие се явява пръска- две от розовия ми парфюм. Мммм... обичам това ухание ;)
Кана чай запарих и извадих чашка от стар сервиз, със спомени пълна. Чаша мляко за закуска с лъжичка мед. Полезен и незаменим е медът за здравето ни. Някой път ще поразкажа повече. Нали си казах - днес ми е мързеливо?
Даже вече и книжка си почетох, но вдъхновение особено ме доведе пак тук. Сетих се да предложа моя опит с мързеливите ми дни. Дали на някой ще хареса? Денят сега започна. Доста предстои и чакам си идеите да дойдат, за да си помързелувам в този ден. Ден, в който ще си правя това, което аз си искам, дето ми е най-добре.
Сега си взимам мекичко одеало, любимата възглавница за търкаляне и книжка /една от пет ;)/ и... денят пред мен е.

Снимката е от тук.
.

събота, 2 април 2011 г.

мода и стил

Ние жените сме подвластни на модата. Понякога повече, понякога не толкова много. Дори не си признаваме. Но си е истина, нали? Всички обичаме да разглеждаме хубавите рокли и тоалети, които манекенките разхождат по световните подиуми.
След това се поглеждаме в огледалото и... там не е манекенката. Защо, обаче това е повод за терзания? Та ние много добре знаем, че истинският стил не зависи от цената на дрехите, нито от малкия им размер. Нашият стил е умението ни да обличаме подходящи дрехи, да се чувстваме удобно с тях. И най-вече това да ни личи.
Не е необходимо да имаме препълнени гардероби. По-важното е да имаме достатъчно на брой дрехи, които да съчетаваме при различните случаи. Така ще сме различни без особени разходи. Всяка от нас знае с какво се чувства уютно и комфортно. Няколко шала от различни материи са едно чудесно допълнение и разнообразие за гардероба. 
Всяка от нас има своя стил. Това не е константа. Стилът ни се променя, така като се променяме ние, но същността остава.
Да събудим експериментаторския си дух и вдъхновени да влезем в новия ден.
И все пак стилът е много повече от дрехите, които обличаме. Това е начина ни на живот, образованието ни, опита ни, нашата ценностна система, нашата същност. Та ние сме уникални! Уникален е и нашия стил! 
Нека правим разумния избор и запазим уникалността си, в която е и нашия чар и самочувствие.
.

личното ми вдъхновение

Пишейки преди малко за вдъхновенията усетих, че усещам у себе си особено чувство на лекота, сигурност и желание за всичко. И желанието да го споделя.
Когато попаднах на тази книга в книжарницата, тя ме привлече. Нали се сещате - като любов от пръв поглед. Трябваха ми няколко дена да я премятам в къщи и чак тогава седнах /разбирай - полегнах/ да чета. Не бях я пресполовила още, когато знаех, че искам да я споделя и да пиша. Да пиша за моите усещания, за моето изкуство да бъда жена. 
Ето, едно доказателство, колко са силни посланията на сънищата. През нощта спах неспокойно, събуждах се, заспивах и там някъде в съня и просъниците, няколко пъти се появи идеята за блог, където да пиша. Да пиша за всичко, което ме вълнува като жена. За моето непрекъснато осъзнаване на жената в мен. Когато миналата вечер седнах пред компютъра, аз вече знаех какво да правя и всичко вървеше невероятно леко и успешно.
Така леко се чувствам и сега. Усещане за доволство, че правя нещо, което ме вдъхновява. С надеждата, че може да вдъхнови и друга жена.
Осъзнавам и си давам сметка, че в миговете, когато съм се чувствала по някакъв начин вдъхновена от нещо, се чувствам истинска и пълноценна жена.
Може би интуитивно съм търсила начини да превърна живота си в изкуство. Тази книга може би се оказва един катализатор на всичко, което съм придобила и натрупала като жизнен опит и емоционален такъв. В мен витае усещане, че сега е момента леко да пренаредя живота си, за да добие той съвършен вид, който да продължа да развивам. Нали, не очаквате, че достигайки до един етап, можем да кажем - край, до тук сме. Ние се развиваме с всеки ден, всеки час и миг. След час ще сме различни. Със сигурност по-добри, нали?
Оптимизмът е силата ни.
.

вдъхновения - размисли

Все още под влияние на четената книга "Изкуството да си жена" днес се замислих за вдъхновенията.
Всяка от нас си има свои начини, които я карат да се чувства творец. Независимо дали ще рисува, пише поезия, роман или ще готви в кухнята за семейството си. Творчеството е навсякъде около нас. Ние можем да бъдем и сме творци на своя живот. Нашият живот е изкуство. Нека го почувстваме и наистина го направим такова.
Една снимка, една книга, четките и боята, химикалката и белия лист, фотоапарата и блога, в който споделяме красотата на околния свят, разходката в парка, тренировката по йога, джогинга сутрин... да продължавам ли? Всяко нещо от нашето ежедневие заслужава специален поглед и може да се окаже нашия ключ към живота ни - изкуство.
Имаме си неосъзнати ритуали и начини за вдъхновения. Нека ги осъзнаем и да ги приложим в дните си.
Днес моето вдъхновение са усмивките на децата ми, които ме очакват в кухнята. Знам, че ще направя чудеса... най-вдъхновени.
 
снимката е от тук.

петък, 1 април 2011 г.

да накараме нещата да се случват

Имаме своите желания, мечти, въжделения... Но как да ги накараме да се случат? Да започнем с малки стъпки. Много важно е, да си правим равносметка редовно. Интуитивно може би опитваме да направим нещо подобно на Нова година, на рождения ни ден, в началото на месеца, в понеделник, в началото на пролетта. Поводи имаме доста. Нека този път го направим истински.
Взехте ли си лист и хартия? А защо не използваме и компютъра? Важното е да пишем. Да  направим преглед на начина си на живот. Нещата, които правим, които бихме искали да правим. Какво можем да променим днес?
Вече имаме цел? Да направим план за реализацията. Да определим конкретните стъпки.
Можем да опитаме да онагледим нашите желания. Например едно табло на желанията. Или обикновена визуализация. Ето първата крачка към постигане на нашата цел.
Вече започнахме.

снимката е от тук.

началото - духовната ни същност

„Транквилиста е жена, която приема и реализира всичките си страни – стреми се към мир и душевен покой, има свой собствен стил и сама взема решенията си. Тя обича модата и филантропията. Купоните и молитвите. Забавленията и просветлението. Златната среда и пластовете стара дантела. Тя е вие и тя съм аз. О, да – тя също така блести. В буквалния смисъл на думата.”
Кимбърли Уилсън  



Идеите за събуждане на съзнателността ни са много. Сега е момента да живеем изцяло в настоящия  момент.
Записвайки най-съкровените си мисли, имаме възможност да се осъзнаем, да опознаем себе си.
Една простичка десетминутна медитация може да ни донесе спокойствие и заземеност, от които имаме нужда.
Да събудим благодарността си - оказва се, че не е толкова трудно.
Ароматерапията е незаменим помощник за достигане на душевен баланс. Има избор на ухания и начини, по които да ги използваме. Ароматни свещи, пръчици, флакончета с етерични масла... защо да не експериментираме и да намерим своя аромат или аромати?
Да намерим мястото и времето само за себе си в забързаното ежедневие. Абсолютно необходимо и съвсем възможно.
Да запишем сънищата си, преди да станем сутрин. Това може да се окаже истинско пътешествие към самите нас. Към същността ни.
Да си припомним връзката ни с природата. Да се разходим, да погледнем с различен поглед наоколо - това може да се окаже погледа, от който сме имали нужда, за да се отървем от ежедневната дребнавост на проблемите.
Сутрешният ни ритуал може да се окаже основата на един спокоен и съзнателен ден. Може би няколко минути отдадени на йога асани и йогистко дишане са началото към ден, в който ще завършим с една идея по-осъзнати, по-духовни.
Идеите са много. Всяка от нас си има и още. Понякога съвсем интуитивно сме се докосвали до тях. Може би сега е момента да направим осъзнатия си избор, който съзнателно да прилагаме в дните си. Каквото и да изберем, каквото и да правим, важното е да сме в хармония със себе си.
Да не отлагаме! Да започнем Днес!
Аз започвам ;) 

снимката е от  тук.
.

изкуството да си жена

Книгата "Изкуството да си жена" на Кимбърли Уилсън, на която попаднах скоро, ме впечатлява и подтиква да споделя тук и свои мисли.
"За да бъде незаменим, човек винаги трябва да бъде различен" - Коко Шанел.
Замислих се над този цитат. Ние, всички сме различни, уникални. Изключение може би правят еднояйчните близнаци, но те са друг феномен.
В същото време правим невероятно много усилия да заприличаме на някой друг. Започваме от прическата, роклята, кафето, как държим чашата, как да се усмихваме... Безумно много усилия, за да заприличаме на някой друг, който вероятно не е това, което си мислим или виждаме. Просто едно представяне, което е далече от истината.
Само за миг си представям, тези усилия какво биха ни донесли, ако с много малко действие ги насочим към нас самите... Ако приемем себе си, такива каквито сме. Разбира се, ние не сме идеални, искаме да променим нещо в себе си. Да го направим. Много малко ни трябва.
Но нека го направим не, за да приличаме на някой. Нека не го правим, за да угодим на някой. Да го направим защото ние, да, точно НИЕ го искаме. Да, АЗ го искам!
Аз искам промяна в себе си, защото с нея ще се чувствам по-добре. Аз пак ще бъда себе си - уникална и различна, такава, каквато се харесвам без условности и уговорки.
.

да си жена

Да си жена - изкуство е.
Да си жена - любов е.
Да си жена - живот е.
Да си жена - това съм аз.

Жена съм, но не съм сигурна, че съм го осъзнала до същността.
Задоволявам един порив на душата си, като започвам нещо ново за мен. Един съзнателен /надявам се да е/ път, по който да се осъзная, да се приема, да се развивам, да бъда. Усещам необходимост да си "водя" дневник. Поне така изглежа за начало.
Това е. Поставих началото :)
.